След идването на „демокрацията”, всъщност политически преврат, извършен от самите комунисти, за овладяване на паричните и материални богатства на държавата, започна и предсмъртната агония на българите. Откъснати от единственото здраво място, свързващо ги със земята – селото, те загубиха опора под краката си. Тръгнаха да дирят спасение в чужбина или се отчаяха и започнаха да мрат като мухи през зимата. С ликвидирането на предприятията и разграбването им от „другарите”, работниците бяха обречени на глад, материална и духовна нищета. За да защитят заграбеното, партийците създадоха мутрите, за да си осигурят гласове в управлението на страната. Осигуриха на ромите възможност за всякакви беззакония и паразитно съществуване, и ги противопоставиха на етническите българи, в унисон с древното правило „Разделяй и владей!”. Чрез масмедиите наложиха псевдокултура и субпродукти, свързани с чалгата и повсеместното опростачване на населението.