Зимна московска утрин. Току-що се е развиделило. Празен булевард. Милиционерската "Лада" бавно се движи покрай тротоара. Ауспухът ѝ пръхти като ноздрите на кон, тичал в галоп през заснеженото поле. Стъклата на автомобила са запотени и някой се е опитал да ги забърше, може би с ръкава на своята униформа. Виждат се три зелени фуражки. Под тях лицата са напрегнати. Дебнат. На няколко крачки от колата някакъв човек ходи клатешком. Прилича едновременно на балетист и отсечено дърво. Рудолф Нуреев танцува цепеница. Аха-аха и ще падне! Милиционерската ръка вече посяга към вратата на "Ладата". Ако падне, имат право да го арестуват. Да го арестуват и да го преместят от графата на работещите пияници в графата на безработните пияници. Ако не падне, нямат право да го арестуват. Не, не пада! Успява да се добере до един телефонен стълб и го прегръща - с ръце и с крака. Докато не изтрезнее, няма да пусне стълба, ако ще и да замръзне върху него. "Ладата" отминава. След час всички работници ще го видят на път за работа. Вкочанен върху своя стълб. Сигурно ще му се смеят, ще му подвикват, че това е позор. Все му е едно, за него този позорен стълб е стълб на спасението. Back in USSRТози надпис краси етикета на бутилката водка, с която двама български професори се напиват в Софийския университет, в нощта на 27-ми ноември. Имената им нямат значение и утре ще бъдат забравени. Но образите им, запечатани в кратък филм, ще се запомнят