Не познавам лично Деси Бошнакова и нямам никаква престава какво е отношението й към домашно приготвените сладости. Въпреки това, докато разлиствах "13 истории за W + 2", си я представях как с цялата си увереност и спокойна усмивка разбърква мармалад в лятната си кухня.
Всичко започна така:
Когато взех книгата в края на работната седица, си я обещах за компания в планираната мързелива събота. На следващия ден я започнах с кафе преди обяд и я довърших с мартини с напредването на следобедните слънчеви бани. Две страници след като отпих от чашата с алкохол, героинята от история №10 вкуси на свой ред поднесеното й "Берлин-мартини". Tочно когато си помислих, че съвпадението трябва да бъде отпразнувано с малък подарък, послеписът в края на историята като по поръчка ме препрати към непознатата дотогава Waterloo sunset на Kinks...
И за да не дразня повече с фукането за опияняващо-интимния си следобед, си позволявам да почерпя бъдещите читатели на "13 истории за W + 2" с част от най-приятните си впечатления:
Ергономичното джобно издание, вдъхновява да вложиш сърцето си в нов проект и да подредиш в красив хартиен албум лицата на тези, които са го оценили. Превежда през сънища, които често наричаме кошмари, но в същото време не е страшно. Напомня, че ритъмът и танцовият размер винаги имат значения и че ако трябва да избираме между задъханото догонване и това да научим другите около нас да танцуват валс, много по-градивен си остава вторият вариант. Възможно е поне няколко пъти да ви подкани да погледнете към небето и да се ослушате за попътен вятър.
P.S. Книгата е топла на допир и се разгръща, подобно на широко разперени крилие. Wings.
