Той е мъничко, дребно човече. Без име. Най-често се подписва „Анонимен”, носи бяла шапчица с бели гащички и синее от омраза към всички и всичко. Никога не започва да говори първо, а винаги изчаква останалите да изразят мнение, за да ги скълца с някоя убийствена, дълго премисляна реплика, изречена изпод смръщено нарисуваните си веждички, докато недоволно се почесва с философски жест изпод брадичката. Да, така си представям аз хейтъра без лице и име, окрилен от детския си спомен за съботните утрини пред телевизора, когато в късното ми детство излъчваха поредния епизод на анимационното филмче „Смърфовете”. Там имаше едно такова смърфче, Граучи, мисля, се казваше, което винаги беше недоволно, я защото русата Смърфиета не му обръщала внимание, или пък защото Татко Смърф не зачитал мнението му. Граучи винаги странеше от своите събратя, никога не харесваше останалите смърфове и онова, което вършат, и често, без те дори да му искат мнението ги закапачваше с някоя изпепеляваща...