Носеха го от петнайсет дни. Бяха го сложили в четвърти трюм, защото температурата там беше най-ниска - минус двайсет градуса. Клатушкаше се заедно с тях, продълговат черен пакет - бяха го напъхали в черен чувал и овързали с въже от хвъргало, пътуваха за Лагос. Защо не го изхвърлиха в океана? Досега да бяха го забравили, едно по-тежко желязо - и на дъното. Въпреки че никой не го виждаше долу в тъмното, върху пакетите с риба - невинен, безвреден и безпомощен, той тровеше душите на екипажа през тези петнайсет дни. Моряците от палубата избягваха да работят около четвърти трюм. Все си го представяха, мъничкото дребно вързопче - беше дребен човечец, наруши внезапно монотонния и спокоен ритъм на кораба.