Точно това, което сложих в заглавие, си мислех, когато четях туитовете на хората, които отразяваха или гледаха неопределимото като форма събитие на ГЕРБ в събота в зала Арена Армеец (построена от любимите на всяка власт ГБС и кръстена на застрахователното дружество на ТИМ).Безрезултатното от организационна гледна точка събиране на членове и симпатизанти на последната управлявала партия, подвила опашка сред огромните протести в края на зимата, напомни на всички на отдавна забравени или далечни диктатори като Хитлер, Сталин, Ким Ир Сен и Ким Чен Ун, Путин, Лукашенко и разбира се, добрия старец Тодор Живков – просълзени дядовци, едрогърди девойки, тетки и вдъхновени младежи, екрани с любимите образи на Борисов и Цветанов, пламенни, нищоказващи речи, неизпълними обещания, режи...