В очите на някои от нас те изглеждат мръсни, миризливи, крадливи и лъжливи. Смятаме, че се плодят като зайци и само чакат наготово, не плащат сметки и данъци, не работят и живеят самодоволно на наш гръб. Това е начинът, по който обикновено се описва ромското малцинство у нас. Презираме ги за това, което са, с погнуса подминаваме схлупените им бараки и псуваме, когато каруцата им нагло изскочи пред автомобила ни. Обичаме да ги обвиняваме за всички нередности в страната ни и да се изживяваме като тяхна жертва. Може би мнозинството от българските граждани имат основание да не харесват мургавите си събратя. Почти никога обаче не обръщаме внимание на ромите, които работят, учат и също като нас съвестно си плащат сметките. А те никак не са малко. Разбира се, ние сме свикнали да мразим по инерция и се вторачваме единствено в черната хроника на медиите, които сякаш нарочно избождат очите ни с новини за цигански кражби, набези и престъпления. Това обаче е друга тема. Писнало ни е до...