Спомням си я, когато бях дете, от карикатурите във в. „Работническо дело”, който разгръщаше дядо ми – често само за да изпсува написаното вътре под неодобрителния поглед на баба ми. На мен вестникът ми беше скучен, а карикатурите в него ми се виждаха най-интересното нещо, особено ако бяха препечатани от съветския или западния ляв печат. Американският президент Рейгън неизменно бе нарисуван с висок цилиндър на райе, в чието подножие се гушеха звездички, захапал между зъбите угарка от пура, дебела колкото палец, а тя – с бетонна прическа и малка кралска коронка на главата си, въпреки че не беше кралица. Обикновено тя и американският президент газеха в блато от купища долари и стерлинги, като винаги гледаха зрителя на карикатурата с малките си алчни, зловещи очички. Такова беше социалистическото клише. После, по време на перестройката, след „Лека нощ, деца” често излъчваха кадри по новините, в които тя седеше заедно с Рейгън и новия съветски президент Горбачов на една маса....