Тая, моята, ръгна да прави банички. Вечер към десет я оставям пред баничарницата на Сточна гара, цяла нощ с още две месят, пекат, хранят първа смяна. Моята Ема вика: “Първа смяна са най-гладни, щото е още тъмно, а тъмното усилва апетита”. Прибира се съсипана къде шест, понякога мирише вкусно, жива да я изядеш, мирише на брашно, на квас, на топло.