В началните етапи на почти всяка позната диктатура се наблюдава особено отричане на действителността от голяма част от населението. Целите на лукавите правителства и зловещото положение стават обект на цинична психологична игра, вместо да предизвикат основателна загриженост сред зомбираните маси. Тяхната отчаяна нужда да поддържат предубежденията си създава своеобразен вакуум, в който всичко, което не е в съгласие с вече създадения мироглед, просто се изпарява; сякаш не могат да различат цвета на небето от ботуша върху лицето им. Реалният свят на истината се превръща в сън, илюзия, която може да ...