Приказната
Това е денят с най-лошо време от престоя ни в приказна ИсландияДолината на Jökulsá á Fjöllum,
обвита в мъгла и брулена от кос студен дъжд, ме тегли и ласкае в спомените ми като хладен бриз под лъчите на парещо лятно слънце. Неземна и приказна, в нея оживяха всички герои на моето детство – всички въобръжаеми убежища и образи се въплътиха, размахвайки ядосано пръст, че съм се съмнявала… Нагоре по течението, на половин час път от Asbyrgi, стигамеHljóðaklettar
Пътечката към него минава през зелените криви гориВ края на пътеката зеленото се отдръпва, за да направи място на каменни колоси
Hljóðaklettar означава шепнещите скали,
the whispering cliffs, заради специфичното ехо, което се отразява в стотиците петоъгълници и шестоъгълници на базалта но в наша чест всичко е замлъкнало и само дъждовния ромон нашепва стари приказки. Стигаме Окото До него се намират останките отValhall (Валхала)
Дъното на някогашната величествена зала тегли като магнит Очите на седящия на тронното място са обърнати към долината От валкириите няма и помен, само този мъник наднича от пукнатините Подминаваме джуджешки стол – нищо чудно, че е празен – джуджетата, знаем, ходят на групи по 12-13… [caption id="" align="aligncenter" width="655"] Столът на джуджето[/caption] На тръгване в далечината се възправя великански орган А от сипеяка на единия бряг се подават два великолепни дракона; заринати в склона, чакат от векове величествения и смел герой да ги освободи от магията. Сякаш случайно и за малко вятърът е отбрулил горния слой – сякаш през дъждовната пелена виждам неща, които не са предназначени за моите очи.. На половин час нагоре по реката стигамеDettifoss – най-мощния водопад на Европа
(по количество вода на час); водата във въздуха е толкова много, че дори не се опитвам да извадя фотоапаратаМалко по-нагоре е Selfoss, а малко по-надолу – Hafragilsfoss
облаците отново опират в главите ни [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Цепка в скалата, на която стоимПоемаме към Kafla и Vitti,
макар да не ни се тръгва По пътя решаваме да разгадаем една местна мистерия, която от известно време не ни дава мира – насипите на пътя Tук пътищата са почти винаги с огромни насипи, на места с височина над 3 метра, предполагаме заради водите напролет. Sтранното, обаче, е, че скатовете на насипа са предпочитано място за растеж на местната флора, макар самия насип да е типично пътен – камък, камък и пак камък :PЧесто при разклон или на местата на отбивки за ферми виждахме стоварени чували, пълни с нещо и докато спорим какво има в тях – ето едни. Спираме да проверим Тор. Изкуствена. Без коментар… Наближаваме владенията на Krafla. Пейзажът и цветовете му се променят.
