Ако държавната кола за подслушване беше само една и можехме да си позволим по-малко политизиран живот, със същата истеричност щяхме да се караме по телевизията – къде точно да командироваме техниката. Дали във Враца, близо до блока с терасата, на която премръзна 5-годишният Цецко и пръстите му трябваше да бъдат ампутирани. Дали в онова село Брестница, където беше убита 10-годишната Радка. Живеещите около двете местопрестъпления заслужават да бъдат детайлно изучени, защото не им е чиста работата, макар и със сигурност да им е чиста съвестта. А ако СРС-та не могат да послужат пред съда, по тях поне ще може да бъде написана книгата „Защото сме такива и затова живеем така”. Защото сме широко скроени, затова живеем с широко затворени очи в един блок със семейство, което произвежда деца, а после отглежда кучета. От това става прекрасен сюжет за вечно актуална махленска клюка и тя се носи от уста на уста, докато полудетето-полукучето не започне да посинява. Тогава една съседка се...