раздялата с човек, който си чувствал като роднина е бавна болест от която няма да умреш, даже ще ти мине, но от време на време получаваш остри болки на съжаление, самосъжаление и пристъпи на огромна тъга от невъзможността да бъде другояче. всеки среща стената, която няма как да бъде прескочена. или няма смисъл да бъде прескачана. животът от другата страна не може да бъде твой, колкото и да го обичаш, и да носиш част от него в сърцето си. обичта остава завинаги, но траекториите са несъвместими.  кризите идват и си отиват, остава завинаги тъгата от невъзможността двама души да се разберат. а тя е истинска, непроменяема невъзможност. гледаш напред, и понякога виждаш оазис в маранята.