На днешния ден преди 22 години си купих първия брой на „24 часа”. В сравнение с “баща си” – дебелия „168 часа”, детенцето му изглеждаше като недоносено седмаче (за по-досетливите ще припомня колко е 168:24). Но постепенно „седмачето” изкласи. И започна да налага модата не само в езика, съвършено нов в сравнение с този на тогавашните вестници, но