Ето, че след продължително затишие „третата световна война” отново ни се изплези насреща. За да покаже на умните обитатели на планетата, че правилно са разсъждавали, а на глупаците, че биха направили услуга на човечеството, ако вдън земя се скрият и млъкнат. Бостън. Този път е Бостън, интелектуалният център на Америка. Бомби, натъпкани с пирони и железни отпадъци, за да бъдат убитите при експлозиите най-много. Човешки същества, събрани заради традиционно спортно събитие – маратон. Пак с невинни жертви, да, много по-малко, отколкото в Ню Йорк през 2001 година, ала с осакатени с отрязани и двата крака дечица или хора с рани за цял живот. Но това е. Изроди. Има ги. Все още ги има и според мен винаги ще ги има. И понякога успяват. Както успяха в Сарафово – този път пък, за да покажат среден пръст на нашенските клакьори, дето пресипнаха от крещене, че „тая война не е наша война” (Ирак, Афганистан), „само как нечовешки ликвидираха Осама бин Ладен”, „какво, Иран ли? Амчи има право на...