От архива
За уроците по любов и толерантност
Когато чета дописки или гледам репортажи в нашите медии за малтретирани и гладни деца, си мисля, че изглежда няма грам файда от т.нар. прогрес на цивилизацията и нейните достижения в 21 век. Или че те просто задминават или заобикалят нашите географски ширини. Вчера стана ясно, че преди ден в едно от полските села край Пазарджик деветгодишно момиченце е припаднало в училище, изнемощяло от системен глад и бой, който биологичният му баща му налагал. На него и на останалите деца в семейството.
Тази гадост се случва само седмица след като журналисти от Враца алармираха за други малтретирани деца, едното от които – петгодишният Цецко остана с деформирани крака, поради родителски тормоз.
Всички тези пребивани малчугани вече са настанени в държавни социални домове, защото онези, които са ги създали очевидно са не точно човеци, още по-малко родители. Нямам обяснение защо на такива бездушни, безразлични и нехуманни същества Бог дава възможност да имат деца. Нито пък защо законът не ги...
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗