Ако има нещо, което не харесвам на фентъзито и фантастиката, то е, че една книга може да продължава стотици страници, в които не се случва почти нищо, просто се описва светът, а всичко да се случи в последните петдесет страници. При Чайна Миевил подобно протакане липсва – но не и пътуването, пътешествието, което е в...