Тази година роди нови практики за българската политика и вероятно е най-трудната за възприемане от хората - от самото начало на прехода досега. Заработи правителство, което иска да се докаже като експертно. Това се доказва от програмните му приоритети, от начините на взаимодействие на изпълнителната власт с подкрепящите партии и от проекта за Бюджет 2014 г. 2013 г. започна с протести срещу управлението на ГЕРБ, което унизи до крайност хората с ниски и средни заплати. Те не можеха да плащат на монополните електроразпределителни и други дружества и най-елементарното си месечно потребление. От кабинета „Борисов" идваше негласната, но желязна позиция на Симеон Дянков, че в името на богатите бедните трябва да изтърпят всичко - дори липсата на средства да се поддържат работоспособни. Простата истина, че работещите трябва да имат средства за живот, осигурено здравеопазване и образование за децата, капиталистите са усвоили още през XIX век. Българските капиталисти не искат да я проумеят и в началото на XXI век. Правя това икономическо отклонение, което идва от Адам Смит и Маркс, за да обясня падането на правителството на Борисов. Виновникът за това е Симеон Дянков, макар и успял да пренасочи политическите удари към по-уязвимия и по-необразован, но не по-малко виновен за падането на ГЕРБ Цветан Цветанов