Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в прикзваната Исландия, който завършихме миналия път. Днес ще продължим с тъмната страна на Исландия Приятно четене: Исландия ден 6 

Тъмната страна

  Сутрешното небе е ниско и намръщено, а вятърът вдига няколко-метрови вълни във фиорда.

Husavik

е посветил цялата си енергия в туристически разходки с корабчета за наблюдаване на китове, но въпреки това днес никой няма да излезе в морето. Изобщо :( Явно ще чакаме времето да се оправи Кръгче на градчето, сдобиване с дъждобрани от местния магазин и продължаваме

  Поемаме

обратно към Myvatn

и всичко по пътя ни прилича на вулканични кратери и кратерчета

Всъшност целта ни е една странна месност, започваща от брега на езерото с култовото име

Dimmuborgir или черни/тъмни замъци

Ето я и нея

Територията на това място е учудващо голяма – ако не бяха обозначените пътеки из нея, вероятността да се изгубиш е стопроцентова – аз самата на третия завой губя ориентация.

  Причудливите форми определено предизвикват въображението

Най-прекрасен образец на назгул :)

    [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Легендата твърди, че това е домът на … не можете да повярвате кой! Тринадесетте коледни джуджета  :) Всъшност те никак не са джуджета, тъй като са децата на Грила и Лепалуди, два свирепи трола. Разбира се, според скандинавската митология – децата никак не е необходимо да имат генетичните или темпераментни особености на родителите си, така че нашите младежи – Yule Lads, представени така

Всъшност са група забавни симпатяги, които обичат да се закачат, да правят пакости и имат подхождащи на нрава им имена: Spoon-Licker, Skyr-Gobbler, Pot-Licker, Window-Peeper, Candle-Stealer, Door-Slammer и т.н.

Прекарваме близо два часа из тези причудливи форми. За да не се връщаме по същия път, свърваме през съседна долина

и в края й достигаме

Goðafoss

 

  Историята за това място датира от 999 г или 1000г, когато исландският парламент Althing възлага на един от първенците да прецени дали християнството да бъде прието като официална религия. Решавайки в името на разпнатия бог, въпросният първенец изхвърля във водопада своите статуи на старонорвежките богове – във водите политат Один, Фрея, Тор и вероятно още много други. Оттогава мястото носи гръмкото име “Водопадът на боговете”. Слизаме към следващия фиорд

И слънцето се опитва са пробие тук-там, макар и за кратко

На входа на

Dalvik,

където ще нощуваме, има тясна ивица земя между пътя и водата, превърната в резерват за птици; количеството пернати е огромно, гнезденето - на земята, в торфа.

    На полянката пред бунгалцето ни едно пиле е решило, че това е правилното място за намиране на партньорка и очевидно има план – кръгче в полет с крякане, приземяване и важно разхождане в кръг, после пак полет с крякане…

Бунгалцето ни е собственост на симпатична майка с две деца, която видимо се чувства неудобно, че времето е лошо и не е правилното за нас, туристите. Близо половин час след като се настаняваме жената притича развълнувано да ни каже, че времето утре се оправя. На връпроса знае ли къде можем да гледаме китове – просто вдига телефона и след 5 разменени реплики имаме уговорка за утре сутрин, 9, на пристанището.

        Очаквайте продължението Автор: Гергана Милушева Снимки: авторът Други разкази свързани с Исландия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)