И там, сам в полето - слънчогледите и те ми нашепват, дивно е. Обричам се цял, и в сърце, и в душа. Нашепвайте ми, о, вие макове алени, посоките на света сякаш нищо са. И на севера вечният лед ми нашепва - свирят ветровете, поглъщат ме, отдалеч ме примамват. И планините изкачвам, без умора стигам до синевата - и тя ми нашепва: лети, лети! И слизам долу, отново докосват ме пеперуди, прашец красота по рамото. И пак, и пак мигове от шепот.