Днес е 11 септември. Дата, която от 2001 г. насам не е просто поредно число в календара. По-долу публикувам един малък етюд, посветен на този ден – откъс от моята книга “Ню Йорк: Словесни мозайки. Пътеводител за разсеяени пилигрими”, която ще бъде публикувана скоро

“ГРАДСКИ ЕТЮДИ 7
ПОБЕДАТА НАД САТАНАТА

Гледах 9/11 в парламента. Бях наскоро избран депутат, но годините, които имах зад гърба си като парламентарен юрист ми даваха съмнителното самочувствие на “стара пушка” из кулоарите на Народното събрание. Най-малкото знаех къде мога да се скрия от суетнята и да гледам драматичните емисии на CNN без да слушам излишни коментари наоколо – в стаичката на домакина Марин на втория етаж.
Рухващите като картонени кутии кули на Световния търговски център ме зашеметиха пред екрана. Смътно усещах, че свършва
цяла епоха. Отиваше си онази Америка на абсолютната свобода, в която беше достатъчно да влезеш легално и оттам нататък нямаш никакъв досег с държавата и бюрокрацията, освен ако не нарушиш закона. Без особени разтакавания взимаш американска кредитна карта, наемаш кола и потегляш. По пътя… Сега сигурно ще настанат драконовски мерки за сигурност, мисдех си, покрай които ще избуи ксенофобия и какво ли не…
Терористичният удар беше право в сърцето на свободата. Но тъкмо тя се оказа по-могъща от варварството на примитивния екстремизъм.
Скоро след това пристигнах в Ню Йорк. Изпълнен с искрящо възхищение от духа и солидарността, които бяха обзели Града и цяла Америка. Седмици наред научавах от новинарските емисии как ресторанти и магазини в Долен Манхатън раздават безплатна храна на спасителните отряди, музиканти свирят денонощно, за да помагат на каталясалите огнеборци да се освободят от стреса; от цялата страна пристигат окуражителни думи и трогателни жестове… С тези картини пред очите се отправих към района на Кота “Нула”. Доближих докъдето можеше. При вида на опустошението ми прималя. Гигантски купища руини, обезобразени сгради наоколо, тонове прахоляк… Сякаш Сатаната беше победил…
Но една постройка стоеше напълно невредима. Изправена току до камарите с отломки. Напълно беззащитна. Но въпреки това непокътната от ужаса на разрухата. Църквата “Свети Павел”. Най-старият действащ храм в града (1766 г.) се беше превърнал в тези дни на изпитание едновременно в пристан за онези, които денонощно се бореха с последствията от сатанинското дело и в мемориал за отдаване на почит към хилядите жертви на болните терористични мозъци…
Видът на Храма, без драскотина, на фона на руините и осакатените сгради наоколо, сякаш ме върна от мъртвите. Нима е прозаична случайност, обикновен каприз на съдбата, че най-беззащитната сграда е останала невредима насред бедствието? Естествено, че не! Та тук, в църквата “Свети Павел”, е осветена свободата и демокрацията на Америка. След като полага клетва няколко пресечки по-надолу в Сити Хол на Уол стрийт 28, първият президент на САЩ Джордж Вашингтон с тържествена процесия идва тук за молитва. За да измоли Божия благословия за новия дом на Свободата. Какъв могъщ символ!
Сатаната не може да победи Свободата. Америка ще бъде! А църквата “Свети Павел” все така ще стои, беззащитна, но недосегаема, като преграда срещу злото. И като упование на свободния човешки дух.

. . .

Сега, през 2010 г., Ню Йорк е на път да даде нов урок на света. Група мюсюлмани, отричащи крайния ислямизъм и тероризма, ще построят на две пресечки от “Кота Нула” ислямски културен център с библиотека, спортна зала и джамия – “Кордоба Хаус”. Средновековна Кордоба в Испания е символ на толерантността и плодотворното съжителство на мюсюлмани, християни, юдеи…
Разбира се, в жизнено и просветено общество като американското, идеята породи полемика. По-крайните консервативни среди, подклаждани и политически от Сара Пейлин и други републикански политици, протестират разпалено, слагайки недопустимо равенство между религията и тероризма. Някои от роднините на жертви от 9/11 дори виждат в бъдещата джамия гавра с паметта на близките си. Но пък за сметка на това повечето от почернените роднини са убедени, че толерантността е най-висшата проява на почит към загиналите и подкрепят инициативата. Дебати! Митинги и контрамитинги! Местният квартален съвет гласува почти единодушно “за” изграждането на центъра, кметът Блумбърг подкрепи категорично идеята. Президентът Обама отсече, че всеки, който спазва закона има право да изгради молитвен дом за своята вяра… Това е Америка! Непоклатима не заради космическите си оръжия, а заради вярата в свободата, толерантността и правата на хората! Защото САЩ са създадени като отрицание на стария социален ред в Европа, раздиран от религиозни и политически гонения, варварски чистки и човешки унищожения… И тъкмо затова “Кордоба хаус” в Ню Йорк ще бъде още един могъщ символ на силата на пъстроликото свободно общество.
И на безсилието на онези, които го мразят!”