Въвежда се таван, според който “нетната експозиция” на една компания в дадена банка може да бъде максимум 25% от паричните средства. Под “нетна експозиция” се разбира разликата между парите по сметки и кредитите в съответната банка. Например ако фирмата има общо 100 млн. лв. парични средства, тя и занапред ще може да държи в една банка 70 млн. лв.