“Коленича и прося милост за Сърбия за престъплението, което бе извършено в Сребреница. Извинявам се за престъпленията, които от името на нашата държава и нашия народ, е извършил който и да е отделен човек”, каза сръбския президент Томислав Николич в интервю за босненската телевизия БХТ, което ще бъде излъчено изцяло на 7 май.

Това е второто извинение на сръбски държавен глава за престъпления, извършени по време на войните в бивша Югославия. Предишният сръбски президент Борис Тадич още в началото на мандата си, когато посети Сараево на 6 декември 2004 г., се извини за престъпленията, извършени от сръбския народ в Босна и Херцеговина.

През юни 2007 г. в емисия на хърватската телевизия ХРТ Тадич се извини и на гражданите на Хърватия за злодеянията и престъпленията в хърватската Отечествена война, като каза, че иска прошка и поема отговорност пред всички хървати, на които сръбският народ е причинил нещастия.

Тадич бе и първият сръбски президент, който посети хърватския град Вуковар през ноември 2010 г. и се извини на семействата на всички невинно пострадали жертви в Овчара, където през 1991 г. бяха убити над 200 хървати.

Първият президент, който изобщо се извини за военни престъпления в бивша Югославия, бе председателят на босненското председателство Алия Изетбегович, който през май 2000 г. изрази съжаление за престъпленията срещу хървати и сърби, извършени на територията, контролирана от Армията на Босна и Херцеговина по време на войната.

Месец и половина след това за жертвите на войната в Хърватия, и по-специално в района на Дубровник, се извини черногорският президент Мило Джуканович. Сръбските медии посрещнаха това изявление на нож и го осъдиха остро.

В Хърватия с особено внимание се очакваше посещението на първия сръбски президент след падането на Слободан Милошевич - Воислав Кощуница, който през ноември 2000 г. дойде на среща на високо равнище в Загреб. Хърватските власти очакваха Кощуница да повтори жеста на Джуканович, но извинение не последва. “Нито Кощуница е Бранд, нито Сърбия е Германия”, заяви след това тогавашният хърватски президент Стипе Месич.

А самият Месич през 2003 г. бе първият хърватски президент, извинил се за престъпленията в бивша Югославия. Неговото извинение бе отговор на извинението на тогавашния президент на Сърбия и Черна гора Светозар Марович на двустранна среща в Белград.

“Искам като президент на тази държавна общност в името на миналото, което не можем да забравим, нито да поправим, да се извиня за всички злини, които някой гражданин на Сърбия и Черна гора е причинил на някого в Хърватия”, каза Марович. “Приемам това символично извинение, а аз от своя страна се извинявам на всички, на които граждани на Хърватия някога са причинили болка или загуба, действайки против закона”, отговори Месич.

Няколко месеца по-късно, с почти същите думи Марович се извини и в Босна и Херцеговина.

Действащият хърватски президент Иво Йосипович през април 2010 г. се извини в Сараево за участието на Хърватия в политиката, която през 90-те години се опита да раздели Босна и Херцеговина. Йосипович каза в босненския парламент: “Дълбоко съжалявам, че със своята политика през 90-те години на миналия век и Република Хърватия е допринесла за страданията на хората и за разделението, което ни мъчи и днес”.

Йосипович се извини и когато заедно с Тадич посети Паулин двор край Осиек, където през 1991 г. бяха убити 18 цивилни сърби и 1 унгарец. Хърватският президент каза, че жертвите на това злодеяние заслужават извинение, защото за нито едно престъпление няма оправдание.

Мюсюлманският член на босненското председателство Бакир Изетбегович през ноември 2010 г. се ...