/КРОСС/ В днешно време свързваме Великден с козунаци и курабийки, с чукане с яйца и определяне на борец. Печем агне, същото правим и на Гергьовден. Дали обаче обилната трапеза не се е превърнала в символ на празниците за нас? Имаме ли българите запазена родова памет и помним ли старите си обичаи, свързани с двата големи празника?Имало едно време. Така започва историята за българските великденски обичаи, които са се изгубили във времето. В миналото традициите, които са се спазвали на големите християнски празници са били много повече и по-богати. До днес сме съхранили само малка част от тях. Изгубили сме се сред символите, между старото и новото, родното и чуждото.Какво сме забравили някъде по пътя, разказва етнологът доц. д-р Светла Ракшиева