Всеки вече го може - не защото всеки е станал печен в HTML кода, а защото купища сървизи, начело с Youtube предлагат готов код за вграждане в блогове, страници и сайтове. Е-е-ех, дивна ретрозавист ме обхваща като си спомня 2004-2005г., когато се гърчех как да си сваля дадено видео от тубата или от друг сайт, как да коневртна от един формат в друг, как да намеря видеохостинг на който да го кача и как да го ембедна (вградя) след това в блога си. Как да не завидя сега на децата, които имат възможността да правят това с 2-3 клика. Ако трябва да пиша есе на тема "Що е то прогресът" бих развила точно тая тема "Ембедването (вграждането) на видео в блоговете от 2004 до 2013 г.".

Но като възпявам напредъка н технологиите, да не пропусна да сипя и лъжичката катран в кацата с мед. както е нормално за всяка технология, тя пропуска обикновения човек, а най-често пропуска различния човек. Много често той е човекът с увреждания. В конкретния случай с вграждане на видеоклипове става дума за незрящите. Очевидно те не могат да ги видят и въпрос не елементарна коректност е да бъдат уведомени, че следва видеоклип, така че поне да знаят, че има съдържание, което им е недостъпно, така че да не се чудят, ако текстът става нелогичен. Мисля, че има някакви плъгини за незрящи в някои браузъри, които дават знак, че има видеоклип, но аз използвам универсално решение за всички браузъри - два прости обозначителя, които слагам преди и след всяко вградено видеоклипче:

[видео] [край на видеото]

Мисля, че това не би коствало никакъв труд никому, а ще е полезно дори и ако един незрящ попадне на вашата страница.

Също така за улеснение на незрящите се опитвам и към всеки видеоклип да пускам текста на песента. Или дешифровката не интервюто, поне на ключовите моменти в него. Почти винаги успявам да ги намеря в Интернет. Когато не успявам, опитвам да ги дешифрирам. Защото Интернет е за всички, а не само за нас, които поради случайността на съдбата засега сме здрави и прави.