Седмица остава до „деня за мълчание“, след което отиваме на избори. Резултатът от тях ще бъде производна „величина“ от дългогодишното мълчание по важната тема за това как и защо България върви уж на Запад, но с поглед на Изток.
Тази тема отсъства напълно от предизборните раздумки, което доказва, че участниците в надпреварата за държавните субсидии, предвидени за партиите с повече от процент електорална подкрепа, признават косвено колко еднодневна е мотивацията на борещите се за народната любов, съзнаващи и колко мимолетна ще се окаже тя в очертаващия се ялов парламент.
Иначе, по формален признак, извадените от формалина на 41-то Народно събрание предсрочни избори носят някои нови родилни петна.
За първи път в новата ни история има вероятност един министър-председател да повтори консумирането на властта с втори мандат въпреки, че повърна от преяждане с нея.
За първи път шефът на предизборния щаб на водещата в поручванията партия е министър на вътрешните работи в оставка и едновременно „клиент на прокуратурата“.
За първи път водещ проучвател на обществените нагласи- социологът Андрей Райчев- „подаде оставка“ с аргумента, че хората не (му) вярват вече.
За първи път от 23 години в надпреварата не участва лично дежурният раздавач на порции и депесарски шутове, балансьор на правителства и гълтач на милиони от хонорари Ахмед Доган- и на него вече не му е интересно на тази трапеза.
За първи път има вероятност шеф на европейските социалисти да дефилира като български министър-председател.
За първи път устремен към победата лидер на БСП с реален шанс да стане премиер предпочита „скромно“ да се откаже в аванс в полза на бивш заместник-министър от правителство на СДС ( и в полза на доста по-престижния си и удобен пост на европейски деец).
За първи път предизборната кампания съвпада с Великден.
Гол(г)отата на изборите без реален изход от кризата е по-явна от всякога. Ще си носим кръста с венец от фалшиви монархически лилии, рози или гербери докато спрем да си гледаме в краката за огризките, които ни подхвърлят и вдигнем поглед към пътя, по който уж тръгнахме през 2007 г. с приемането ни в ЕС. 2007 г. с приемането ни в ЕС.