Излязох от къщата на леля Лалка и се запътих навън. Не ям месо. На празници, на които основно се яде месо, се чувствам нелепо. Имам чувството, че обиждам хората с моята превзетост. Имам неприятното чувство, че зад гърба ми си казват: Тоя много се префини нещо, много специален стана… В селото на майка ми казваха едно време: Не можеш да му докачиш носа с лайняна клечка. Така казваха за надменния човек. Тоя, дето се прави на нещо повече от другите и не върши всички неща като тях. Странно изречение е това. Та и аз така, сигурно – не можеше да ми докачи човек носа с лайняна клечка. Така се бях надул, че чак и месо не ядях. Как можех да обясня на хората, на които бях на гости, че не искам да участвам в убиването на животни? Че не искам да имам нищо общо с отнемането на живот? Давах си сметка, че именно за това става въпрос. Тоест – те именно за това може би ме обвиняваха: че аз така съм се надул, така ми е пораснала работата, че даже не искам да участвам в убийство на...