разказ от Росен Хинков Отново се опитаха да ме убият. С вестник. Полетях към прозореца - навън, навън, бързо навън. Блъснах се в невидима стена. Tези стъкла все ги забравям. Изправих се и запълзях по тавана. Човекът е гаднo нещо, по-гадно от жабата. Не че е хлъзгав и слузест, не - характерът му гаден. Все иска да убива - за кеф.