Д-р Николай Михайлов. Снимка: от екрана, “Отпечатъци”

„Тече масивна дискредитация на политическия елит, защото той става в собственото си поведение отвратителен, когато бъде записван без да знае, защото тогава той е естествен”. Това коментира психиатърът и бивш депутат д-р Николай Михайлов. В интервю за предаването на Дарик „Междуредие” той коментира нежеланието на мнозинството българи да признаят като сериозен проблем скандалите, свързани с подслушването. като не го свързват, а противопоставя този проблем на проблема с бедността и доходите.

„Глупави хора, глупав народ, защото между тези подслушвания и равнището на бедност и мизерия има пряка връзка, но затова трябва въображение, критичност”, каза д-р Михайлов. „Елитът знае, че суверенът не санкционира такова поведение, а иска чорба с леща - даже на народа му е много симпатично да му се говори на такъв безобразен език, да му се говори грубо и мафиотски”, коментира още Николай Михайлов.

- Превърна ли се ухото и отвертката в основна метафора на тази кампания или някой се опита да ни го наложи като символ и успя ли?

- Не се знае кой стои зад тази процедура по дискредитиране, разграждане на довчерашната власт и в някакъв смисъл на политическата власт изобщо, защото тече масивна дискредитация на политическия елит. Страда не само Борисов и не само Цветанов, страдат всички малко или повече от тази условно казано класа, защото никой не допуска да има невинни между тях, включително и по въпроса за подслушванията. Подслушвало се е, подслушва се в момента и ще се подслушва. Въпросът е, че ще се подслушва оттук нататък - вероятно и нека се надяваме - с повече риск за тези, които подслушват, защото те самите ще бъдат подслушвани, казано игрово и с ирония. Но общо взето тече някаква делегитимация на политическия елит, защото той става в собственото си поведение отвратителен, когато бъде записван, без да знае, защото тогава той е естествен. А когато е естествен, разкрива нещо не само от човешката си природа, а от природата на българската политическа власт. Защото в тези записи ние виждаме, че правосъдието в лицето на прокурора, на адвоката на държавата обслужва някакви интереси или направо казано, обслужва интереса на един преследван от това правосъдие в лицето на Найденов. И то търсят начин да го еманципират от тегоба, да се справят с тази ситуация съдружно, по приятелска линия с министър-председателя. Това е, трябва да ви кажа, чудовищно от гледна точка на цивилизовани критерии за допустимо и недопустимо.

- Да, но българинът склонен ли е да оцени този чудовищен размер, защото много често през тези дни, в които се точи сагата с подслушването, всички казват „Какво ни занимавате с това подслушване? Нас ни интересуват пенсиите и заплатите…”

- Глупави хора, госпожо Йовчева, глупав народ, да го кажа така, абсолютно дръзко. Ами как… Между тези подслушвания и равнището на бедност и мизерия има пряка връзка. Но за това трябва въображение, трябва някакъв възпитан усет за това, критичност, култура. Не е възможно иначе.

- Дори имаше хора, които казваха „Нека ги подслушват, така разбираме какво правят, така разрушаваме задкулисието”. Едва ли не до там стигат размислите на българите по темата.

- Знаете ли, ако опишем тази ситуация до края и постоянно си я припомняме, как широкото население реагира на тези неща, ще трябва да влезем в нещо като хронична депресия, а не е препоръчително. Млади хора, пък и хора на средна възраст фантазират бягство в невъзможни предели, където им видят очите, от тази територия, която в края на краищата се регламентира от такъв тип манталитети, от такива хора и от такива злоупотреби. Това не е хубаво да бъде системно повтаряно. Хубаво е да се мисли за изхода. А ...