Междублоковото пространство е…?
Понеже не мога да там точно определение се опитах да открия такова в голямата мрежа с помощта на чичо Гугъл. Според главния архитект на София в интервю за вестник класа, междублоково пространство е понятие, с което много се спекулира. Досега никой не му е дал определение. Според още плаваща информация в морето на интернет, нормативна дефиниция за междублоковото пространство липсва.
Нямам представа дали и доколко тази информация е актуална, дали този въпрос не е регулиран междувременно.
Всъщност ние всички много добре знаем какво е междублоковото пространство.
Междублоковото пространство е мястото, където един чисти, а петима след него цапат.
Междублоковото пространство е ничията земя между блоковете, за която никой не го е грижа. Освен, ако там не е цъфнало някой квартално кафене за радост или не на съседството.
Понякога междублоковото пространство може да бъде издигнато до висотите на съвременна арт инсталация. Малко цимент, малко вестникарска хартия и едно жълто найлоново пликче за цвят – всичко това разпльоснато на земята в една модерна абстракция.
В един момент мръсотията става неразделна част от околната среда.
Всъщност, ако се замислите, не е ли нечестно да искаме европейски стандарти на живот, след като голяма част от нас живеят в кочина?
Има три вида хора.
Едните, може би повечето, цапат.
Другите не цапат, но мълчаливо подминават боклуците и се правят, че все едно не са там.
Последните са малцинство и те се мъчат спорадично да се противопоставят на първите и вторите, но накрая се отказват и се претопяват в редиците на другите, за които просто да не цапаш е достатъчно.
Аз самия спадам от вторите, признавам го с ръка на клавиатурата. Не се опитвам да съдя някого, ние сме били такива, сме такива и най-вероятно ще продължим да бъдем такива.
Въпросът е друг.
Заслужаваме ли европейския стандарт, при условие, че едно междублоково пространство, което изисква елементарна координация и кооперация от няколко блока не може да организираме и поддържаме?
Заслужаваме ли нашите футболни национали да играят добър футбол, като ние не сме добри в това, да бъдем добри в нещо толкова обикновено и елементарно, като това да живеем добре заедно?
Междублоковото пространство е много добър пример за това, защото има защо, както казваше един политик.
И тъй като повечето междублокови пространства липсват понеже са застроени и на тяхно място има нови блокове и така накрая имаме блокове, между които почти няма пространство, повечето от нас няма как да излязат навънка пред блока в градинката, която очевидно липсва или, ако е там ще е безбожно мръсна, така, че решението за хората е да плъзват по градските паркове, където да намерят малко спокойствие и зелена разтуха, зелена разтуха, която става разруха, защото навиците са си навици и защото всички в парка са виртуални съседи, а повечето от тях уви пренасят мръсотията си там.
Всеки иска там да има детски площадки и зелени площи, не се съмнявам в това. Дори тези, които хвърлят емблематичните бели пластмасови кофички от кисело мляко пълни с боклук. Демокрацията стигна дотолкова, че да промени само цвета и грамажа на кофичките. Сега боклука хвърчи форматиран в 400 грама и в различни цветове.
Засега съм убеден, че сме пионери в мрънкането, дори тази публикация е едно виртуално мрънкане, но предполагам, че е по-добре да виждаш, отколкото не.
