Това не са избори, след които се иска властта, а избори, след които на всяка цена да се запази статуквото. Нито една партия няма да може да управлява, дори да спечели с абсолютно мнозинство. Общественият инстинкт вече е събуден и партиите като досегашна администрация на олигархията усетиха с животинско чувство за самосъхранение какво предстои. Те знаят, че това, което иска общественият гняв, не го искат олигарсите и нагласените от партиите схеми за кражба – считайте, че това, което казах, е едно от определенията на статуквото – и единственият начин да отклонят общественото внимание е да разпределят мишените на много места чрез колективно безотговорно създадено правителство, което да влачи във времето и да убива обществената енергия. Тези хора искат всичко друго, но не и промяна на продължилото явление на грабеж от съюза на власт и едър бизнес, и, наречено смехотворно, демокрация и пазарна икономика. Ето тук е антагонистичното звено – обществото никога няма да търпи това, което е било, а властниците никога няма да се съгласят на промяна с добро. Никога – ако имаха намерение за промяна, те досега сами щяха да видят, че народът е преминал всякакви граници на мизерия и моралът им щеше да ги води в действията им.