На българите днес е разрешено по закон (само) да размишляват и в този смисъл май щеше да е добре гласуването да е задължително, ако това можеше да направи задължително и размишляването.
Съответно и на българските медии е позволено единствено да размишляват, но да не да коментират утрешните избори. И се зачудих почти екзистенциално: блогът „българска медия“ ли е или е място за свободни мисли на свободен човек?
Ще ви изненадам, но избрах (само)ограничения суверенитет. Реших да се направя на „българска медия“ като се откажа доброволно, макар и частично, от правото си на свободно слово, което съм си извоювал, за да проявя солидарност с несвободните български медии. А и да си припомня какво е да не си виновен, че не казваш нищо, защото ти е забранено и това те устройва.
Това обаче не означава да замълча. Има начин. Защото мълчанието е злото, както твърдя в заглавието на една от книгите си.
Давам думата на свободните медии, които дори не могат да си представят, че някой ще им нареди да „размишляват“ на ум. Защото ролята на медиите в свободния свят е да размишляват на глас.
Свободните медии свободно си пишат за онова, което ( според тях) се случва или предстои да стане у нас. Ще се убедите от цитатите, които цитирам от сайтове в интернет- най-вече от лондонския български сайт Кафене.нет, който определено се наслаждава на свободата да не е българска медия.
Опитвам се обаче да остана верен на себе си дори и с (частично) самозапушена уста като към първия цитат добавям “нещо лично“.
Позовавам се на сайта БЛИЦ, който препечатва в. „Преса“, който цитира Би Би Си и журналиста Андрю Дженингс. Имам причини за реплика: сайтът БЛИЦ е роднина с в. „Шоу“ по линия на собствеността, а в този вестник бях омаскарен с твърдението, изнесено в заглавие: „Иво Инджев: лично донасях на Тато за Батето“, макар от текста на интервюто с мен да ставаше ясно, че разказвам как като репортер в Международна информация на БТА съм бил между журналистите, превеждали западни медии и в случаите, когато те пишеха нещо за семйството на Тодор Живков, БТА издаваше мнооого специален секретен бюлетин в един екземпляр за лично ползване от диктатора. Дадох пример с Иван Славков, който попадеше в западната преса с истории за негово ръководно участие в контрабандни канали…
Ето какво казва сега, цитиран от български медии ( в които никога не получих право да отговоря на калташките подмятания по мой адрес) колегата от Би Би Си:
“Андрю Дженингс е един от най-известните разследващи журналисти на Би Би Си, който през август 2004 г. уличи Иван Славков в склонност да продаде гласа си в подкрепа на Лондон за Oлимпиадата през 2012 г. В резултат на това Батето бе изключен от Международния олимпийски комитет. От набелязаните от агенцията няколко човека от МОК, Славков се оказва сред тези, паднали в капана. Самият Славков си беше виновен, казва пред “Преса” английският журналист.Славков щеше да бъде изкупителна жертва, ако ние бяхме нагласили кадрите така, че той да изглежда виновен. А самият Славков си беше виновен, казва Джинингс. Според него той не е изключение, даже напротив. Под ръководството на Хуан Антонио Самаранч МОК е пълен с мошеници, които вършели мръсната работа.
В Би Би Си са разполагали с информация, че Славков е податлив към корупция. Знаело се е в средите на МОК, както и в тези на ФИФА. “В началото предполагахме, а впоследствие, когато заснехме филма, кадрите се превърнаха в най-убедителната ни улика, обяснява журналистът. Според него няма връзка между случая с Иван Славков и липсата на наш представител в МОК от много години. В олимпийските среди нямало предразсъдъци спрямо България.
Дженинингс разкрива говори( така е в оригинала в сайта-изберете сами дали разкрива или говори- бел. ivo.bg) и за участието на Батето в износ на оръжия за Южна Африка. “Поръчвал е оръжия от заводи във вашата страна, които са били прекарвани до Африка с датски кораби. В един момент собствениците на въпросните плавателни съдове са заловени и срещу тях са повдигнати обвинения. Но понеже Славков не е гражданин на Дания, се измъкна от процеса”, обяснява журналистът”.
Преди да продължа с подборката от извадки от чужди ( вкл. на наложения у нас манталитет) медии, да припомня и друг случай на свинство, което друг водещ жълт вестник ми посвети. Купеният за целите на обслужването на ГЕРБ седмичник „Уикенд“ ми поръча интервю като капан, който ми бяха заложили с подготвен за целта компромат, преписан от сайт на мой дългогодишен преследвач, влюбен в досието ми като достоверен документ за моята „истинска същност“.
Проявявайки пълно доверие към него и ДС в оценката за моя милост във вестника бяха гарнирали интервюто ми за тях с твърдение, че съм бил близък с…Петър Младенов, шефа на БКП, сменил Тодор Живков на върха на партията и държавата през 1989-та. Като вдъхновение на това изумително ( за мен- през живота си не съм се доближавал до този човек) „разкритие“ ползваха доклад на офицер от ДС, обясняваш всъщност защо му ОТКАЗВАМ да му сътруднича: защото съм си бил близък с „реформаторите в БКП“ и като „доказателство“ споменава факта: Иво Инджев е бил поканен ЛИЧНО от Петър Младенов на последния конгрес на БКП през януари 1990-та година.
Факт ли беше? Да. Бях поканен. Персонални покани бяха получили всякакви хора, които не са делегати, но очевидно бяха оценени като наблюдатели с обществена значимост, проявили се в опозиционно качество към онази дата- като д-р Петър Дертлиев и много други пострадали от комунизма българи ( сред които, да подчертая, и през ум не ми минава да се причислявам, просто се бях изявил критично с искането за оставка на Тодор Живков, с участие в демонстрация срещу режима и т.н.).
Къде другаде да се защитя, освен в личния си блог? А в случая имам повод… Няма телевизия, сред осмеляващите се да ме канят, която да е споменала например поне веднъж под някаква форма, че Инджев всъщност е „обърнал палачинката“ срещу комунизма по време, когато това не беше обичайно ( особено за хора, които имат какво да загубят), вкл. за повечето от онези, които днес яростно го нападат от антикомунистически позиции, обслужващи по този начин мутациите на комунизма с днешна дата.
След ли(ри)чното отклонение ето и останалите коментари на чуждите медии по актуалната тема за нашите избори, избрани от Кафене.нет.
Би Би Си: Политическото бъдеще на България изглежда мрачно
10/05/2013
Партии с радикални и ксенофобски идеи в България не предлагат достатъчно убедителен отговор на реалните проблеми, а разочарованите от основните партии избиратели няма към кого да се обърнат.
На този фон и при перспективата да няма ясен победител на изборите за парламент в неделя, политическото бъдеще на България изглежда мрачно.
Това обяснява Том Есълмонт от Би Би Си в статията си “Българските избори: Съпротива срещу радикалите”.
Авторът запознава читателите си със ситуацията в страната и с това как след оттеглянето на правителството на Боѝко Борисов от създалия се вакуум във властта сила са набрали повече националистически партии.
В описание на митинг на “Атака” с антитурски лозунги в страна, в която 10% от населението са етнически турци, журналистът пита млад участник дали наистина смята, че Турция е военна заплаха за България. “Турското правителство следва т.нар. нео-отоманска идеология за възстановяване на Османската империя. Тук сме, за да защитим цялостта и суверенитета на България.”
Друг участник, представил се като Хари, посочва, че “икономически България е тотална бъркотия”.
“Чуждестранните компании използват евтиния труд тук. Заплатите са по-ниски дори от тези в Африка, което е срамота. Тук си е истинска мизерия.”
Подкрепата за “Атака” се движи около 5%, но подобни мнения са барометър за обществените настроения, допълва авторът. Подобни партии в Гърция или Унгария обвиняват имигрантите за престъпността и проблемите, докато в България “Атака” хвърля вината върху циганите – други почти 10% от населението, допълва Есълмонт.
В интервю с Борисов бившият премиер отвръща на всичко това с краткото “Това е демокрацията”. И допълва: “Навсякъде, където ходя преди изборите, площадите са пълни с тълпи от хора, които ме обичат. Те знаят, че за три и половина години ние не можем да решим всичките проблеми на страната. И, разбира се, имаше и някои грешки.”
Докато двете големи партии ГЕРБ и БСП се обвиняват взаимно, хората не се впечатляват и единствено партии като “Атака” качват популярността си.
Но въпреки това те едва ли ще вземат повече депутати, отколкото на предишните избори, продължава авторът. Пред него Волен Сидеров обяснява, че основната причина за подобни прогнози на социолозите е изолирането на партията му от медиите. “Години наред “Атака” е представяна в негативен план. Лично аз погрешно съм показван като екстремист и опасен човек… това е умишлено усилие на медиите да очернят “Атака”.
Но медиите, дори и собственото му предаване, няма да му помогнат да спечели и няма да му отнемат повече подкрепа, твърди Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии.
“Макар да има известна доза истина в твърденията на Сидеров, че икономическият ни модел вече не е толкова печеливш, да се обвиняват чужденците е доста опростенческо и не вярвам, че много хора виждат в предлаганото от Сидеров отговор на реалните си проблеми.”
България: засилващо се недоволство
10/05/2013
Голямата тема на парламентарните избори в България през този уикенд е засилващото се недоволство от увеличаващата се разлика между шеметните надежди, свързани с членството в ЕС, и днешната отрезвяваща реалност, коментира „Вашингтон пост”.
Но малцина очакват нещата да се подобрят след изборите – и същата дискредитирала се дясноцентристка партия най-вероятно ще излезе първа, тъй като избирателите не виждат по-добра алтернатива.
Апатията на избирателите е широкоразпространена по време на кампания, която беше помрачена от скандал с нелегални подслушвания.
Очаква се избирателната активност в неделя да бъде под 50%.
Шест години след влизането на България в ЕС, балканската държава със 7,3 милиона жители, остава най-бедният член на блока.
За мнозина европейската мечта означава еднопосочен самолетен билет на запад.
Близо 1,5 милиона, предимно млади и добре образовани българи, са се преместили в по-богати страни от ЕС след падането на комунизма през 1989 година.
Die Zeit: Борисов разруши мостовете си
10/05/2013
Бойко Борисов разруши мостовете си към потенциалните коалиционни партньори след изборите и ако ГЕРБ или БСП не сформират стабилно правителство, наесен може пак да има избори.
Това се казва в статията “Българският “Уотъргейт” засенчи кампанията” в авторитетното германско издание “Ди Цайт”.
Акцентът в нея е върху разрушителния ефект върху популярността на бившия премиер и на партията му от “гигантски скандал с подслушвания”
В текста се казва, че Борисов се е оттеглил тактически от власт, да не изгуби подкрепа и е можел да бъде доволен от резултата от неделния вот, ако не го е изпреварил “Българският Уотъргейт”.
Изданието обяснява, че след като не само политическите противници, но и прокуратурата е съобщила за доказателства за престъпление, единствено имунитета на кандидат за депутат предпазва бившия вътрешен министър Цветан Цветанов от повдигане на официални обвинения в злоупотреба със служебно положение.
“Ди Цайт” цитира български активист, според който Борисов започнал да изиграе опозиция на самия себе си, прехвърлил цялата отговорност за трудностите върху доскорошния финансов министър Симеон Дянков и че до избухването на скандала с подслушванията тази тактика му е носела успех.
FT: Къкреща предизборна супа
10/05/2013
„Много баби – хилаво дете” – това е българският еквивалент на „твърде много готвачи развалят супата”, пише британският „Файненшъл таймс”.
Има много суетящи се балкански баби, които участват на изборите в неделя – и се очаква известно време след вота те да се препират за това кой да отговаря за немощната българска икономика. пише Андрю Макдауъл.
Изборите бяха насрочени два месеца по-рано, след като дясноцентристкото правителство на ГЕРБ на премиера Бойко Борисов подаде оставка след улични протести срещу високите сметки за ток, бедността, корупцията и авторитарното управление.
Социологическите проучвания сочат, че ГЕРБ има малка преднина пред опозиционната лява Българска социалистическа партия.
“Политически погледнато, ГЕРБ е за фискална дисциплина, с която успя да задържи дефицита сред най-ниските в Европа, но не се справи с шумните скандали преди изборите. БСП си е поставила оптимистични цели за създаване на работни места и предлага отказ от плоския данък, въведен от самата нея. В действителност и двете партии ще бъдат под натиск да поддържат балансиран бюджет и да прилагат затлачените структурни реформи”, пише Макдауъл.
Според него предстои пазарлък, в който ГЕРБ засега изглежда ще влезе с малко по-силни позиции за завръщане във властта, въпреки че не е много популярна сред българите, които излязоха на улиците и онези, които си останаха по къщите, но им симпатизираха.
“Но в балканската политика винаги очаквайте неочакваното и дори невъзможното. Едно правителство на БСП с ДПС и Меглена Кунева, подобно на администрацията от 2005-2009г., може да се окаже сред обсъжданите варианти и не е напълно изключена широка коалиция ГЕРБ-БСП, въпреки демонстрирането на взаимна антипатия.
България никога не е преизбирала правителство от падането на комунизма насам. Отсъствието на “спасител” начело на нова политическа сила прави тези избори по-различни от предишните, включително от 2009г., когато Борисов изпълняваше тази роля. Това може да означава, че българската политика се стабилизира, но също така и че след като прахолякът се уталожи страната вероятно ще бъде управлявана от мнозина от същите стари лица, идващи от всички страни.
Който и да победи, ще бъде изправен пред незавидната задача да съживи растежа в най-бедната страна в ЕС и – което е също толкова важно за много българи – да ремонтира политическата система, в която мнозина са изгубили вяра.”