1. колкото по-малко споделяме политическите си възгледи, толкова по-добре. тихичко към урната, устата заключена, животът извън изборите е в пъти по-важен, отколкото запалянковщината. крачката от това да си гласовит политически привърженик на някого, или да си срещу някого остро, гласно и нетолерантно, до превръщането ти в част от агитка, която руши по улиците, е много малка. с несподелянето си спестяваме възможността да сме нецивилизовани, влизайки в тъпи схватки с хора, които ще са измамени от самите себе си.
2. мечтая в българия да има само две партии - лява и дясна, което ще спести страшно много пари на държавата, ще извади от обръщение голяма част от политическия боклук, и ще направи всеки едни избори много по-ясни. никой няма да има възможност да манипулира изборът на правителство с това, че отнема гласове от една или друга партия с въшливия си, заблуждаващ потенциал. в българия има прекалено много потенциални политически кандидати за такава малка и емоционално нестабилна страна:) ако партиите са две, или си ляв, или си десен. точка. е, да има и зелени може:)
3. цитат на моя приятел иван бакалов с който няма да си разваля отношенията дори и да гласува за бсп;)"За мен симпатизантите на ГЕРБ са съучастници в престъпления, хора, които си затварят очите пред явни закононарушения, издевателства с демокрацията. Въпрос на избор - дали си за върховенство на закона или си за балканско-ориенталски уговорки и табиети, вместо правила."имам само един малък въпрос, иване, а симпатизантите на бсп? те не са съучастници в нищо, те са, както казва една приятелка, "елита на неолита". бсп е морална, неопетнена, неизвършвала престъпления, не-подслушвала никога партия. леко си ми наивен със страстта с която любиш и мразиш, но все пак не е разумно, дори е опасно така да се стигматизират хората. с нищо не допринасяш за демокрацията в българия в крайна сметка.
4. в денят за размисъл съм щастлива да кажа, че нямам пристрастия, нито особени очаквания, ако трябва да се държа радикално, ще гласувам за бсп за да им се наложи да вземат властта, но няма да го направя просто защото не ми пука кой знае колко в крайна сметка, чудеса няма да се случат, ние и народът ни няма да станем други, светът няма да се промени, кризата няма да свърши, а ще се задълбочи още докато стигне критична точка, имам прекрасни приятели, прекрасна работа, прекрасен котарак, ентусиазъм и желание за живот, които абсолютно никой политик никога не може да засегне, ядох чудна пица и паста в новата пицерия на оборище, общувам само с хора, които познавам - ВЕЧЕ:) - т.е. уча се от грешките си, познавам света до толоква, че да мога да кажа "майната му" на абсолютно всичко и всеки, който не допринася за по-добрия ми живот, и да, ще гласувам, но това не е събитие, нито резултатът ще е събитие, както казват американците, who cares, българия и българите са оцелели след комунизъм и продълговат и твърд контакт с наследниците му, сега нема се плашим от бойко, цецо, станишката и пеевски, те са ние в края на краищата, по някакъв минимален начин са част от нас, за други по-максимален, но това вече е секс, а аз предпочитам чисто асексуалния контакт с политиката, особено българската, така че за който и да гласувам, смятам, че всъщност няма абсолютно никакво значение, и това ме кара да се чувствам съвсем прекрасно и с минимализирана до минимум гражданска съвест, да, нямам проблем да съм дори асоциална, аз съм само моят собствен глас и той никога не може да принадлежи на никой друг освен мен. това беше най-дългото предизборно изречение:))))
и отново харесвам позицията на едвин сугарев.