- Тъй, тъй! – подскочи дядката с очилата – Ще ги смачкаме като дървеници тия простаци! Победа, победа и пак победа! Комунизмът ще възтържествува отново! Виж как севернокорейците взеха ума на американците и целия свят! Ама са пешкин хората, не като нас! Запуших си ушите. Едва издържах, докато ми дойде редът да гласувам. Проврях се през тълпата таласъми в коридора и с все сила излетях на улицата, сякаш се бях измъкнал от чистилището на ада. Никога не бях виждал толкова много възрастни, озлобени, вманиачени и нахъсани хора на едно място. И като си помисля, че те, заедно с циганите от махалата, ще решават бъдещето на страната и косвено на тригодишния ми син, който още не е приет на детска ясла, въздъхнах...