Пиша и публикувам този текст съзнателно по време на и преди да е приключила следената в националния телевизионен ефир пресконференция на Главния прокурор Сотир Цацаров във връзка със скандала около печатницата „Мултипринт” от събота, 11 май.
С тази забележка подчертавам тезата си като политически коментатор, а не както какъвто и да било друг (не)специалист: ако е имало съмнения за еманципацията на г-н Цацаров от Бойко Борисов, то те отпаднаха днес по начин, който е зрелищен за зрящите.
Не са необходими конкретни цитати от думите на Цацаров (защото дори и интонацията му е важна), за да заключа, че тази пресконференция е преди всичко отговор на главния обвинител на републиката срещу обвиненията на главния политик в България през последните 4 години.
Главният прокурор започна изявлението си и се връщаше няколко пъти към темата за това дали прокуратурата е повлияла върху изборния процес. Макар и да не спомена поименно Бойко Борисов, той на практика му отговори на обвинението за загубени 5-6 процента гласове за ГЕРБ заради действията на прокуратурата.
Цацаров, видимо ядосан, иронично благодари за „техническите съвети” какво е трябвало да бъде направено от прокуратурата, дадени пред телевизионните камери от Бойко Борисов.
На читателите предлагам извода си, че освен президента Росен Плевнелиев, още една ключова фигура в държавата ясно се разграничи от Борисов, независимо от очакванията (му) всички, издигнати „по негово време”, да му бъдат благодарни за постовете.
Борисов е сгрешил в очакванията си държавата да продължи да функционира на принципа на мафията, където дон Корлеоне прави „услуга” и разчита на доживотна лоялност за тях.
Най важното в този прецедент е неговата заразност, ефектът от което предстои.