Тия дни се събраха много празници. Аз, като човек, който не ходи на работа, по време на празници се чувствам глупаво. Повечето хора се радват на празниците, защото те са единствените им почивни дни. Аз работя само когато сам реша. А това обикновено означава непрекъснато – така че празниците по-скоро ме дразнят. В тях има една клопка. Клопката е следната: хората очакват празниците с надежда да им е много хубаво по време на тях, но надеждата обикновено остава излъгана. И на хората от това им е много зле. Когато си длъжен да си добре – обикновено не си. Празниците ме карат да си мисля, че ако човек не очаква нищо - все пак има шанс да е щастлив. Но докато очаква нещо – все ще е излъган. И все ще е нещастен. Но – толкова за хората и техните празници. По време на празници другите готвят и се суетят – а аз, като един обикновен язовец и мизантроп - се скитам по скришните улички на градовете и селата. Винаги си измислям някакъв повод да изляза и да скитам. Аз обичам хората. Но не...