Днес  завършваме катеренето на връх Ботев заедно с Тони. В началото навлязаохме в парка Централен Балкан,  стигнахме хижа Рай, а за последно тръгнахме по Тарзановата пътека. Днес вече ще покорим върха и ще се върнем надолу

Приятно четене: 

 

Към връх Ботев за един ден

част четвърта

На върха и надолу

 

 

 

Ето това късо и адски стръмно парче ни делеше от върха буквално спирахме да почиваме по няколко секунди през около минута две.

 

Този последен участък от 100-тина метра се взима за 30 мин и е много тегав.
Почти сме на върха но реално имаме още 15 мин

Връх Ботев, Стара планина

Връх Ботев, Стара планина

 

 

Най- на края горе на 20 метра от целта.

Връх Ботев, Стара планина

 

връх Ботев - 2376м., Априлци, България

 

И самия

връх Ботев

Връх Ботев, Стара планина

 

Връх Ботев, Стара планина

 

 

 

 

 

 

 

Метео станцията където метеоролога налива чай и кафе срещу скромна сума от 0,50 лв и 1 лв.

Метеорологична станция

 

От другата страна разрушаваха някаква стара кула.

 

Поглед от Север където беше доста облачно.

Връх Ботев, Стара планина

 

 

 

И двамата на върха пред станцията.

 

Горе беше доста облачно със силен и студен вятър. Взехме си чайче и се разговорихме със другите туристи. Не беше никаква оферта да се връщаме по същия път. На горе бива, но на долу с тези сипеи и камъни нямаше да е хич добре. Изкачването го направихме 3:15 ч. до хижа Рай и 3:15 ч от хижа Рай до връх Ботев. Посъветваха ни да слезем по зимната маркировка тъй като там пътеката е по лека и по-бърза, но не толкова живописна. На картата е означена с червена маркировка, като при заслон Маринка се хваща жълтата маркировка и се слиза до синята, където се прибираме обратно до Паниците по синята маркировка. Така и решихме да направим и тръгнахме по червената надолу.

 

 

 

 

 

Малко под върха на един склон ни посрещнаха 4 – 5 овчарски кучета които лаеха доста силно към нас и реално бяха се наредили едно до друго и ни бяха препречили пътя, ами сега?! Обърнах се назад и видях едно стадо овце, което идваше зад нас и реших, че кучетата лаят по него, но за всеки случай се спуснахме в ниското встрани така, че да заобиколим кучетата. Едно от кучетата дойде до ръба и ни погледна отгоре в каква посока хващаме (проверка), след което се върна при другите, зад хълма установихме, че тези кучета пасат друго стадно овце и явно го пазеха. Пастири никъде не видяхме, явно стадата се пасат на автопилот от кучета по тези планини

Пътят за джипове и камиони:

Пътят за джипове и камиони

 

Наближавахме заслона на който трябваше да се отбием по жълтия маршрут, слизането на долу се оказа много по тегаво от колкото на горе, краката ти се набиват жестоко от към пръстите.

Маркировка

 

Върха оставаше на зад в облаците след нас.

Заслонът

беше доста западнал и разбит, но все пак ако закъсаш зимата може да те спаси.

Заслон

Заслонът

Заслон

 

 

 

Продължихме да се спускаме по жълтия маршрут на долу.

Стара планина

 

 

 

На едно място видяхме диви коне.

Диви коне

Диви коне

 

 

Гледката на зад беше впечатляваща.

 

 

Надолу вървеше доста бързо и стигнахме до много красиви скални масиви.

Стара планина

 

 

 

 

 

Пътеката беше в п-приличен вид, като на места липсваше маркировката и ма’аш гащи през трънаците, докато се ориентираш къде е е пътеката

Стара планина

 

 

Стигнахме до

заслон Рудината

 

 

Той се оказа за служебно ползване

Заслон

 

 

Ех, Ботев…

 

Трябваше само ей това да спуснем

 

Доста неприятно и стръмно на долу, но нямаше друг начин. Стигнахме една горичка със стръмна пътека.

Гора

 

 

След горичката имаше една супер стръмна поляна която в някой части я слизах заднишком тъй като не ми бяха останали пръсти на краката на които да се подпирам вече надолу

 

 

 

 

Там се включихме отново на синия маршрут.

Стара планина

 

И по обратния път слязохме на хотела точно в 18:06 ч.

 

Оказа се, че сме слезли за 4:30 ч. от върха до Паниците и целия преход, който направихме, е точно 12 часа.
Не бяхме кой знае колко добре екипирани за планина, бяхме с маратонки и краката ми приличаха на понички след този преход не, че ако бях с туристически обувки след 12 часово ходене и близо 40 км изминати по камъняците нямаше пак така да ми изглеждат краката

 

Заспахме сравнително рано като къпани.
В заключение искам да кажа, че нашата мила родина е много красиво и китно място просто масово хората не се опитват да я опознаят и да вникнат във тази красота.
До нови приключенски срещи .

Всички снимки: http://www.tonyco.net/Pictures/Vrah_Botev_27_07_2013/

Едно видео на върха в облаците: http://www.tonyco.net/video/index.php?dir=Vrah_Botev_27_07_2013/

Край

Автор: Антон Конакчиев

Други разкази свързани със – на картата:

 

Стара планина