Не е учудващо, че понякога се завръщам към онези познати вкусове, достойни да разнообразят, дори допълнят съвременните тенденции в сладкарството. Като че ли добре забравеното старо е за предпочитане от нововъведенията. Но всъщност това не изненадва, защото голяма роля тук играе леснотата на приготвяне и разбира се, да не забравяме най-важното – добре познатият вкус, от който ти става мило и се завръщат спомени от безгрижно детство.

Наред с Агнеси, Дамският каприз е от десертите присъствал в рецептурника на три поколения преди моето, вероятно и повече. В кулинарни книги от средата на XX век на две места открих варианти на сладкиша под името „Снежна торта“, на друго място откривам точно копие на съвременния вариант озаглавен „Фин сладкиш с орехова глазура“, а в книга от 1911 година се натъквам на точното заглавие „Дамски капризъ“, но съдържанието на рецептата е малко по-различно от сегашната версия. Проба на тази рецепта правих по време на една спокойна ваканция на село, но като че ли маслената основа на сладкиша не ми допадна много. Сладкишът се определя още и като английски, но в сегашната си версия не намирам нищо английско в него. Така и не успях да проследя произхода и историята на десерта, но е факт, че рецепта за него има в почти всяко домакинство. Може би пък в това му е чарът.

Не попаднах на човек, който да не се завърна в спомените си, когато опита сладкиша. Това е нещо, което уж разбирам, но винаги ме е озадачавало. Например като почерпя приятели с френски макарони или петифури с червено цвекло и ганаш с индрише, или пък съвършенството от печени кайсии с мед и джинджифил с хрупкави кори със заатар, те казват „ммм, много хубаво“. Но като ги почерпя с хапка незабравим спомен, тогава хубавото многократно увеличава силата си и дори да не си спомнят името на сладкиша възкликват „Майка ми приготвяше същия!“. М, да. И моята също!

Запомнила съм сладкиша със сладко от ягоди, затова се възползвах от сезона за да го приготвя с прясно ягодово сладко. Допълнението от орехови ядки е често срещано в рецептите за Дамски каприз, те дори присъстват в рецептурника на баба ми, но аз така или иначе никога не видях да се използват, когато сладкишът се приготвяше у дома. Пропускам ги в настоящата рецепта по съвсем сантиментални причини и се радвам, че запазвам точно тази рецептата и в моя рецептурник, такава, каквато съм я запомнила от моето детство.

Дамски каприз

Адаптирано от мама.

Майка ми изпичаше платката в широка тава и я оставяше да изстине в тавата без да прехвърля платката в друг съд. В същата тава продължаваше по рецептата. Направих леки промени в тази част.

Вместо да се използва сладкарски пош, разбитите белтъци може да се нанесат на равен слой върху цялата повърхност на сладкиша и с помощта на обратната страна на лъжица да се направят връхчета. За целта изпъкналата част на лъжицата се поставя върху участък от загладените белтъци и след това с рязко движение се вдига нагоре. Процедурата се повтаря многократно докато цялата повърхност се изпълни с връхчета.

За тези, които не разполагат с много свободно време или приготвят сладкиша извън сезона на ягодите, може да използват готово сладко от ягоди или друг предпочитан плод.

Посочените дози са за 12 порции.

Продукти:

  • 125 г меко масло
  • 400 г захар
  • 5 яйца, разделени жълтъци от белтъци, със стайна температура
  • 250 г кисело мляко, със стайна температура
  • 200 г брашно
  • 1 1/2 чаена лъжица бакпулвер
  • щипка сол
  • 1 чаена лъжица лимонов сок
  • 1 доза сладко от ягоди (рецептата по-долу)

Фурната се нагрява на 180°C. Подготвя се тава с размери 28×24 см. Дъното на тавата се покрива с хартия за печене. Хартията и стените се намазват с растителна мазнина.

Маслото и 200 грама от захарта се разбиват с миксер докато се получи пухкав крем. Към тях се добавят жълтъците един по-един, като след всеки сместа се разбива хубаво докато се хомогенезира. Добавя се киселото мляко и се разбърква добре.

Брашното се пресява с бакпулвера и солта. Изсипва се към маслено-жълтъчната смес и всичко се разбърква добре с миксера на ниска скорост или на ръка с шпатула.

Сместа се изсипва в подготвената тава и се заглажда на повърхността. Пече се в предварително нагрятата фурна на 180°C за 25 минути. Проверява се за готовност с дървена клечка, която забодена в центъра на платката трябва да излезе суха.

Платката се оставя в тавата за 3-4 минути и се обръща върху плосък съд, подходящ за печене (друга по-голяма и плитка тава). Хартията за печене се отстранява и платката се оставя да изстине напълно.

Охладената платка се намазва със сладкото от ягоди.

Белтъците и лимоновият сок се разбиват с миксер докато започне да се образува пяна. Към тях по малко и при непрекъснато разбиване се добавят останалите 200 грама захар. Разбиването продължава докато белтъците се сгъстят и се образува гладък и плътен меренг.

Меренгът се прехвърля в сладкарски пош с накрайник отворена звезда (или друг по желание) и се шприцова върху сладкото от ягоди, като се запълва цялата повърхност на сладкиша.

Сладкишът се запича на грила на фурната загрята на 200°C за 3 минути или докато меренгът придобие цвят.

За сладкото от ягоди:

  • 600 г ягоди
  • 200 г захар
  • 1 шушулка ванилия

Ягодите се измиват и почистват от дръжките. Нарязват се на дребни кубчета и се слагат в подходяща тенджера. Към тях се добавят захарта и остърганите семенца от ваниловата шушулка. Слагат се на умерен огън и се оставят да заврат. Варят се 20-25 минути или докато сладкото се сгъсти. Охлажда се.

Йоана на Земята – Дамски каприз е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана