Получих още една работа за  Седмицата на отворените фантазии.
На летището пак е голяма навалица. Всички бързат, бутат се, крещят. Не, че наистина се карат.  Просто тук така си говорят обичайно помежду си – много емоционално, с неспирно жестикулиране и задължително с децибел далеч над този, приет за общуване в останалия свят. Ама, какво да ги правиш – нали са латиноамериканци. Емоциите им бушуват. Пък и аз като съм си избрала да се преместя на Карибите, мой си е проблемът и си трая. Даже съм станала вече малко като тях – по-шумна, но и много по-усмихната и безгрижна.
Продължава ТУК.
Винаги съм завиждала на хората, които си хвърлят пъповете на децата на разни интересни места, защото моето ми го дадоха без пъп. Който се мота по една седмица в родилното, така става! :D
Желая ви фантастична седмица! :)