„Хей, ръчички, ей ги две (…), едната мие другата, а пък двете – лицето…” Така, с известни съкращения, гласи популярната песничка, която всеки, който е ходил на детска градина, предполагам, знае. Така ни учеха навремето. Преди храна миеш ръчичките, след храна – зъбките. Майките ни перваха с шамарче през пръстите, учителките ни обсипваха със забележки, когато си бъркахме в носа. Учеха ни като се прозяваме, да си слагаме ръката на устата. Учеха ни да не мляскаме на масата и да не издаваме разни неприлични звуци от други места. И то, на обществени места. Така, виждам в парка, майките учат децата си и днес. Така и трябва. Човек в обществото е човек, само когато е в тоалетната. Само в тоалетната е сам и свободен. А после задължително трябва да си измие ръцете. И никак да не си бърка в носа. Макар че съм виждал простаци, които си позволяват тази свобода (и не само тази) пред погледа на обществото. „По-начетените” простаци се позовават на „натурализма”. Смятат, че „натурализмът”,...