снощи гледах къртицата. беше особено отвратително заради хлебарките. но най-отвратителното е, че актьор като деян донков и млада звезда като радина, защото радина е това, което може да бъде наричано звезда навсякъде, не могат да изкарват достатъчно пари с участията си във филми и телевизионни сериали, а трябва да изпълняват безумни каскади налазени от хлебарки за да изкарат едни добри пари с които може би няма да им се налага повече да правят творчески компромиси. не споменавам театър, защото от театър никъде не се изкарват пари. 
и да, те са много добре платени актьори за българия, но не спрямо европейско-българските цени на всичко, а спрямо безумно ниските доходи на съгражданите си. в това е ключа към участията в такива предавания.
същевременно овластените с възможността да виждат имената си напечатани във вестник случайни хора наречени критици, отминаха с пълно мълчание изключителният талант на деян донков като танцьор в "дневниците на дракула" на мила искренова. ако тази му роля и самият той не се случваха в българия, критиката щеше да пише и да пише за събитието. защото е събитие когато един доказано добър актьор се окаже, че може още много неща твърде добре. 
но софия, българия, балканите, е блатото на личните неприязни, зависти и злоби, и е достатъчен факта, че представление е по мои текстове за да бъдат безпринципно игнорирано всичко друго извън текстовете ми. отдавна съм изключила себе си от всякакви борби за признание, защото така или иначе го имам, но дори и да ненавиждат мен и текстовете ми, защо безспорният деян донков беше игнориран? отговорът е - защото критиката е шепа виртуални бабички седнали на площада, скрили ръце под престилките, гледат с опердели очи как животът заедно с говедата се изнизва пред тях докато те тихо кълнат липсата на собствен блясък:))))  
така че не съдете деян и радина. имат смелост и дупе, борят се. животът е кратък.