Седим в тесните дървени седалки с един колега журналист в аулата на Софийския университет. Преди да седнеш тук, трябва да натиснеш надолу прибраната към облегалката седалка. Ако станеш, седалката автоматично отскача и се прибира обратно към облегалката. Да, ако механизмът й е все още здрав и изобщо работи. Като в социалистическите кина, ако ги помните. Онези киносалони, в които се подвизаваха Харисън Форд (като Хан Соло и Индиана Джоунс), Джулиано Джема (като Текс във „Текс и Властелинът на вулкана”) и Пиер Брис (като Винету във френската му версия). Седалките в софийската аула вече са твърде излъскани от дългогодишното сядане и проскърцват при всяко скромно движение на седящия. Твърде тесни са, вече казах, и точно толкова комфортни, колкото кошче за отпадъци с механичен капак. Не че съм пробвал да седя в кошче, но пробвайте вие, ако ви се занимава, и, предполагам, ще ме разберете. Просто имам чувството, че на седалките тук им липсва само онзи метален педал, който натискаш, за...