Коментар на Еми Барух за "Дойче веле" Срамен спектакъл се разигра вчера в Народното събрание. От устата на "нашия кошмар" Волен Сидеров омразата се лееше на талази. Как я преглътнаха Станишев и хората му? И не стана ли безпощадно ясно колко опасен е Сидеров?   Вчера, по време на тържественото заседание при откриването на 42-то Народно събрание, се състоя един от най-позорните за самочувствието на нормалния българин епизоди. От парламентарната трибуна лидерът на националистите Волен Сидеров в прилив на опасни за психичното здраве пристъпи обяви себе си за "нашия кошмар", започна да заплашва част от присъстващите, да "правораздава", да обижда чуждестранните гости и да поставя ултиматуми на своите колеги. След изстъпленията Единствената до този момент официална реакция след този срамен спектакъл дойде от парламентарната група на ГЕРБ. В декларация, разпространена часове след изстъпленията на Сидеров, се казва, че лидерът на Атака е показал "най-уродливата изява на политиката - тонът на омразата и сатанизирането". Ехидно и уместно авторите на текста напомнят по-нататък, че след изборите през 2005-та лидерът на БСП е заявил, че е готов да преговаря с всички политически сили, представени в 40-то НС, с изключение на Атака. "Заради ксенофобията, насаждането на омраза и преосмислянето на членството в ЕС