"В годините между 1920 и 1940 България беше наречена втората кооперативна страна след Дания. В Европа! Истинска кооперация, в която човек участва и в творчеството, и в производството, и в доставянето, и в разпределението на капитала и на благата – материални и духовни. Да дадем възможност на производителите да поемат нещата в свои ръце във форма на кооперация, а не на акционерни дружества. така донякъде ще може да отстраним злините от приватизацията. По моя идеал тя беше избежима и не се налагаше. Но грешката вече е направена. И сега приватизацията е вече необходимо зло. Въпросът е как да се ограничи това, което аз наричам луд капитализъм. Официално му казват див, но дивият е малко по-горна форма, по висша от лудия капитализъм. И при това увлечение към приватизацията, към частната инициатива, към надеждата във финансовия капитал у нас, ще се установи за известно време (както във всички азиатски и африкански страни) лудият капитализъм – кой както може да се обогатява – едни с кражби, други със спекула, трети с престъпления…"