Хубава работа, ама циганска. Обожаваме да използваме този израз, за да изразим възмущението си от мургавите ни сънародници от махалата. Думите обикновено са произнесени с пренебрежение, а носът е сбърчен от отвращение. В момента, в който някой плахо реши да напомни, че сред ромите също има читави хора, разговорът веднага преминава в сочни попръжни срещу защитника на „циганската сган”. Преди няколко дни искрено се зарадвах на новината, че все повече ромски момичета предпочитат да останат в училище, вместо да надянат брачния хомот и да се превърнат в машина за врещящи бебета още в невръстна възраст. Оказва се обаче, че рекламата, която едно време твърдеше, че традициите не са това, което бяха, е в тотална грешка. Напротив, по всичко изглежда, че традициите са неизкореними, особено в капсулирани общности като ромските. В махалата действат старите привички и традиционното ромско право, а всеки дръзнал да се опълчи срещу клана си, горчиво съжалява за тази своя смелост. В най-добрия...