Фестивалът в Кан е в своя разгар, с бляскава навалица от знаменитости, фотосесии, интервюта и нощни изпълнения по луксозни яхти. Култът към светското, който тук е особено осезаем, е изследван с изключителна визуална мощ в италианският филм „Голямата красота“ на Паоло Сорентино. Отдаващ почит на „Сладък живот“ и „Рим“ на Фелини, Сорентино изгражда спираща дъха фреска на съвременните нрави като ползва за декор Вечния град. Без строен сюжет, филмът навързва множество персонажи, оплетени в интриги и снобски претенции, като всички те са показани през очите на един уморен от живота, леко циничен наблюдател (Тони Сервило) – писател-бонвиван, изгубил вдъхновението си заради зависимостта си от светските удоволствия. Режисурата майсторски обиграва контраста между красотата на великолепните статуи, фонтани, паметници и изпразненото от смисъл ежедневие на група обезпечени интелектуалци. Множеството препратки и литературни цитати иронично са неутрализирани от няколко прелестни и съвсем...