Коментар на Ивайло Калфин Федерацията на европейските издатели започна кампания за пропагандиране на четенето като удоволствие и като двер към неограничени възможности в развитието на личността. Днес, когато информацията ни залива отвсякъде, а видео и аудио улесняват достъпа ни до знание и забавление, четенето като че ли започва да ни струва усилие. Нямаме време, нямаме сили, нямаме настроение или нагласа. Извиненията са много. Аз, самият, чета много. За съжаление, през последните години предимно икономически доклади, директиви и регулации. Патосът, съдържащ се в тях е почти символичен и не може да повдигне духа и да стимулира ума като една добре написана книга. Без значение дали е художествена литература или документалистика. Но, когато успея да открадна време, потъвам в литературата. Чета нови романи и нехудожествена литература със същото удоволетворение, с което се връщам към отдавна и многократно препрочитани автори и заглавия. Идеята на кампанията на европейските издатели е познати лица да представят любимия си автор, заедно с кратко обяснение на емоциите или може би осъзнатото връщане към предпочитана книга. Избрах да представя Йордан Йовков, не само защото го смятам за един от най-добрите майстори на словото, писал на български език, но и за един от малцината писатели, които успяват да уловят и магически да пресъздадат пулса на българската душа и българската душевност, а защото наистина и искрено харесвам Йовковите разкази