Още първите значими поети на възрожденската ни литература - Петко Славейков, Любен Каравелов и Христо Ботев, пишат хумористични и сатирични стихотворения, уверени, че и такова слово подпомага събуждането от летаргията на робството. Следосвобожденският патос на националната революция допуска доброжелателния, саркастичния и иносказателния смях.