Версиите за произхода и възрастта на свещената българска писменост са много и се различават значително. Според Тейлър и Ягич глаголицата е взаимствана от курсивен гръцки шрифт, използван през Средновековието. Вондрак, Фортунатов и др. смятат, че изворът трябва да се търси сред ориенталски писмености. Давани са предложения за авестиийски, етиопски и дори грузински прототип на особената ни азбука. Като нейни създатели са посочвани Св. Йероним, Вулфила, Етикус Истер] и Св. Кирил. В интерес на истината, нито едно от тези твърдения не е напълно вярно. Предполагаемите творители на глаголицата само са пригодили една отдавна съществуваща тракийска азбука към особеностите на дадено наречие. Добавени са били нови знаци, а някои стари са били променени, но в по-голямата си част уникалната българска писменост е съществувала дълго преди Св. Йероним и неговият съвременник Етикус да се родят.