Един ден малкият Борко отишъл в гората с една от своите баби и докато си вървял между дърветата, кой знае защо се сетил точно там да попита: „Защо си нямам татко?“. Какво можела да каже бабата, какво да излъже... Казала му, че той си има баща, който е голям и силен, и един ден малкият Борко ще стане като него. „Висок и красив като ей онова борче, виждаш ли го, което, преди порасне, е било като теб мъничко....“